Сякаш беше вчера,когато седях там сред многото хора,препълнили тясната софийска уличка.
Весели лица.Тъжни лица.Какаова вакхалка хвърля къч след къч и размахва бутилка с пиво.
Цигулка.Красиво момиче с широки панталони.
Гласът Му преминава през бебешки уши,а мама се усмихва на тати и детенце…тъй обичана и благословена.
Руското училище.
и ние там..
седим
и трием
сълзите си
една
от друга.

“Вперил взор в далечината
аз те чакам у
дома”

Бряг ли?
Няма бряг.
Няма платна.
Има само далечина и нищо.
Сляп взор.

Твоя носталгично-разплакана П.

 

Advertisements