– Какви са тези същества? – озърта се той.

– Болни хора са, сър – отвърнах му аз.

– Хора?! Не приличат на хора. Никак дори!

– Наблюдателен сте, сър – усмихнах му се горчиво и се опитвах да задържа учтивия тон. – Спомняте ли си лекциите по Щастие? Виждате ли децата с празните очни кухини, черната дупка в гръдния кош, кръвта под белите коси, откъснатите ушни миди – Вие ги научихте, че любовта, и сетивните органи, с които е чувствана, са врагове на личността. А онези другите, от които се носи аромата на разлагаща се плът – тях научихте, че златото и парите по-голяма стойност имат от някаква си душа. Те я продадоха и оставиха червеите да довършат остатъка 
Накратко, сър? Болни са, сър. Болни от щастие.

Advertisements