Така като снегът сипе се по земята
така падам и аз в калта.
Чувственост с отрицателни температури
вледенява със спомени изпълнените партитури.
Отгоре чиста. Бяла покривка.
Отвътре царува хаос. Мръста киша.
Изяжда ме черното врабче.
Видима е грозотата вече.
И дъх на канела. Мента. Самота.
Облаци. Амнезиална мъгла.
Смърт безвъзвратна. Умствена.
StreetLounge said:
Много хубава картинка 🙂