Ти си онзи някой, който кара очите ми да приличат на празни кубчета лед.
Ти си онзи някой, който ме хвърля като безпомощно хвърчило в торнадото.
Ти си онзи някой, който наръгва поета, артиста в мен, моя слънчоглед.
Ти си онзи някой, който ме налага, блъска с юмрюци в собствените ми стени.
Ти си онзи някой, който изгаря смъртожадно букета ми от 6 бели лилии.
Ти си онзи някой, който е като пре-сладка свръхдоза татул.
Ти си онзи някой, който превръща ме в, ходещ по градски лампи, сомнамбул.
Ти си онзи някой, който съставя моя октаедър и моите осем триграми на Багуа.

Advertisements