Красиви невъзможности.

Постави слънце в нощното небе. Посади люляци на покритото със сняг поле. Заший за себе си поезията на планинските ветрове.

Be. Just (Be)cause.

Мелодични нощи.

36 минути след полунощ събуждам чувствеността, артистичността си с романтичността на нощния блус, който танцувам с призраците на миналото и на бъдещето. И ти подавам ръката си, в ръкавица облечена, за танц.

– за бъдещите

– за миналите

– за настоящите.

Все в този ред ми ги подари.

ОНЗИ … никой.

Ти си онзи някой, който кара очите ми да приличат на празни кубчета лед.
Ти си онзи някой, който ме хвърля като безпомощно хвърчило в торнадото.
Ти си онзи някой, който наръгва поета, артиста в мен, моя слънчоглед.
Ти си онзи някой, който ме налага, блъска с юмрюци в собствените ми стени.
Ти си онзи някой, който изгаря смъртожадно букета ми от 6 бели лилии.
Ти си онзи някой, който е като пре-сладка свръхдоза татул.
Ти си онзи някой, който превръща ме в, ходещ по градски лампи, сомнамбул.
Ти си онзи някой, който съставя моя октаедър и моите осем триграми на Багуа.

Времето вътре в мен.

Така като снегът сипе се по земята

така падам и аз в калта.

Чувственост с отрицателни температури

вледенява със спомени изпълнените партитури.

Отгоре чиста. Бяла покривка.

Отвътре царува хаос. Мръста киша.

Изяжда ме черното врабче.

Видима е грозотата вече.

И дъх на канела. Мента. Самота.

Облаци. Амнезиална мъгла. 

Смърт безвъзвратна. Умствена.

Отъждествяване с индигов цвят и мечтание в утринната вечер

Syntaks – When Tomorrow Turns a Million

Затвори очи.  Усети солените крила на птици от последните дни на есента. Позволи си да …

Надеждата на яростта

Хищните нокти на откъснати цветя забиват се в небосвода.

Болестта Щастие

– Какви са тези същества? – озърта се той.

– Болни хора са, сър – отвърнах му аз.

– Хора?! Не приличат на хора. Никак дори!

– Наблюдателен сте, сър – усмихнах му се горчиво и се опитвах да задържа учтивия тон. – Спомняте ли си лекциите по Щастие? Виждате ли децата с празните очни кухини, черната дупка в гръдния кош, кръвта под белите коси, откъснатите ушни миди – Вие ги научихте, че любовта, и сетивните органи, с които е чувствана, са врагове на личността. А онези другите, от които се носи аромата на разлагаща се плът – тях научихте, че златото и парите по-голяма стойност имат от някаква си душа. Те я продадоха и оставиха червеите да довършат остатъка 
Накратко, сър? Болни са, сър. Болни от щастие.

Точките.

Искам. Искам да. Да запаметя. Да запаметя звука. Звука на. Звука на сблъсъка. Сблъсъка между. Между покрива. Покрива и. И дъжда. Дъжда, и. И вятъра. Вятъра, и. И сърцето. Сърцето ми.

Чувствам. Чувствам се. Чувствам се сякаш. Сякаш съм. Съм в Рая. В Рая или. Или насред. Насред Безкрая. Насред Безкрая дишам. Дишам и. Дишам и живея. Живея едва.

Искам. Искам завинаги. Завинаги да. Да задържа. Да задържа в. В шепа. В шепа водната. Водната стихия. И. И да. И да усещам. Усещам хармония. Хармония там.

И. И гръмотевицата. Гръмотевицата да. Да ме. Да ме стряска. Стряска в съня. В съня на. На реалността. И да. Да ме. Ме буди. Буди с. С плашещ. Плащещ вой.

И. И искам. Искам да. Да напиша. Напиша всичко. Всичко на. На един. Един дъх. Но тя. Тя, точката. Точката ме. Ме окова. Затвори. Затвори ме. Ме в. В златна. Златна клетка. И не. Не мога. Не мога да. Да си. Да си поема. Поема дъх. Само. Само така. Така на. На пресекулки. На пресекулки мога. Само дъждът. Дъждът може. Може да. Да ме. Ме Освободи. Но. Но той. Той си. Си тръгна. Тръгна и. И остави. Остави мястото. Мястото на. На нощта. 

The Shore

Сякаш беше вчера,когато седях там сред многото хора,препълнили тясната софийска уличка.
Весели лица.Тъжни лица.Какаова вакхалка хвърля къч след къч и размахва бутилка с пиво.
Цигулка.Красиво момиче с широки панталони.
Гласът Му преминава през бебешки уши,а мама се усмихва на тати и детенце…тъй обичана и благословена.
Руското училище.
и ние там..
седим
и трием
сълзите си
една
от друга.

“Вперил взор в далечината
аз те чакам у
дома”

Бряг ли?
Няма бряг.
Няма платна.
Има само далечина и нищо.
Сляп взор.

Твоя носталгично-разплакана П.